Протоколи

Има много различни протоколи за различни слоеве на интернета, всеки осъществяващ своята специфична функция

Приложен слой

Най-много от познатите ни са на приложния слой, този слой, който е най-близък да юзъра и работи със начини, по които данните се визуализират и не със физическия и трансфер.
TCP/IP модела, моделае по която се класифицират протоколите, въпреки че прилича на OSI модела, все пак има някои разлики:

HTTP(S)

Да започнем с http/https, hypertext transfer protocol, използващ се за предаване на хипертекстови страници, и разлика между двама е че втория има енкрипция и е по-сигурен.
Тъй като се испозва за трансфер на хипертекст, не изисква много комплексност.
Клиента праща request и сървъра изпраща отговор.


Тези request-ове за обикновено метод + URI (universal resource indicator, не следва да се бърка със URL, universal resource loader, което е един от типове на URI), както тия методи могат да са:

HTTPS работи с помощта на SSL и ключова енкрипция.
Уебсайта е защитен със един SSL сертификат, който съдържа публичен и личен ключ.
Те са като ключ към една стая но само един може да шифрова и другия да разшифрова.
Сървър изпраща на клиента публичен ключ, със който той зашифрова requestове и ги праща обратно, а сървъра после ги разшифрова с личния ключ, който е известен само на сървъра.

gopher

Гофер, носещ името на един американски гризач, беше използван в някои места през 90тте като предшественик на http.
За разлика от http има по-строга схема, напоминаваща една файлова структура и не може да праща няколко вида файлове наведнъж и затова повечето gopher сайтове са само plaintext и повечето модерни браузъри не го поддържат.
Но въпреки това, някои ентузиасти все още го използват и то има своето малко общество, приличащо на този на любителското радиоM
Повече за него може да прочетете тука и чрез proxy.vulpes.one да видите самите гофер сайтове през обикновен браузър

bittorrent

bittorent е децентрализиран p2p протокол за предаване на големи файлове и тази децентрализация прави трансфер на големи обеми данни много по-бързo, тъй като p2p схема, за разлика от сървър-клиент не е ограничена от bandwidth-а на един сървър
Въпреки че при повечето хора се асоциира с пиратство, протокола се използва и във много други сфери

Whois

Query протокол за получаване на данни за един ip адрес/домено име

Други

Различни специализирани пощови и messaging протоколи, различни протоколи за по-специфични сфери като банки, болници, etc...

Транспортния слой

Двама главните протокола в транспортния слой са TCP и UDP
TCP е по-фокусирано към запазване на информация и след всеки пакет, който праща, проверява, дали е изпратен коректно и ако не, пита сървъра да го препрати отново
UDP, за разлика, не проверява дали всеки пакет е получен и не пита за препратки и е използван когато загуба на данни не са толково важни като скорост, както бри VOIP, игри или стрийминг

Загуба на пакет в TCP свързване е загуба на скорост, закуба на пакет в UDP свързване е загуба на качество

Мрежов слой

В мрежовия слой има IPv4 и IPv6

IP е като пощовия код на даден компютър
Преди да бъдат изпратени в кабелите, данните получават ip-хедър, така че сървър долу по течението знае, къде да го изпрати

разликата между свама е че IPv6 съдържа повече възможни адреси
v4 има само 4.2 милиарда възможни комбинации, пример: 91.139.146.41
v6 има 3.4×10^38 комбинации, пример: 2001:0db8:0000:0000:0000:8a2e:0370:7334

най-долния слой на TCP/IP архитектура, отнасяща се повече за физически връзки. Дълбока бездна която даже аз добре не разбирам

MAC адреси (medium access control, не следва да се бърка със Mac на Apple)
за разлика от IP адреси, които идентифицират връзка със интернета, MAC адреси са винаги статични и идентифицират само определено устройство. Два лаптопа, подключени към един wifi имат един IP но различни MAC адреси
пример: 00:A0:C9:14:C8:29
има и други но те са още по-езотерични

[↑]